* * *
Затичани, задъхани, не виждаме
чудото, минаващо край нас.
Красивото безстрастно подминаваме,
отричайки красивото и в нас
Все бързаме за някъде замислени,
загърбили сме малките неща.
И с алчност грабим всичко, що
тъй щедро предлага ни света.
Рисувал е светът край нас
на щастието детско с багрите
дървета, сняг, цветя, трева,
но чужди нам са тези дарове.
Нещастни тънем в заблуждение,
че можем да живеем за мига,
но той пак палаво избягва ни,
оставяйки ни само празнота.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Доротея Всички права запазени
