25 may 2007, 8:05

Факли

  Poesía
1K 0 1
ФАКЛИ
А тази вечер думите не идват.
И болката се смесва с друго нещо.
Към залеза – в горящите одежди –
политат мислите като молитва.

За тях и себе си не съжалявам.
На образа в неоживели щрихи
контурите се сливат. Става тихо.
И здрачът безпощадно се сгъстява.

Обвити в лепкав зной, лицата жълти
 на призрачни прозорци трепкат в мрака.
Преди да са угаснали, разбирам –
душите са и факлите безсмъртни,
огрявали словата на папирус
и монумента от издялан камък

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Любен Стефанов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...