Факли
1K
0
1
ФАКЛИ
А тази вечер думите не идват.
И болката се смесва с друго нещо.
Към залеза – в горящите одежди –
политат мислите като молитва.
За тях и себе си не съжалявам.
На образа в неоживели щрихи
контурите се сливат. Става тихо.
И здрачът безпощадно се сгъстява.
Обвити в лепкав зной, лицата жълти
на призрачни прозорци трепкат в мрака.
Преди да са угаснали, разбирам –
душите са и факлите безсмъртни,
огрявали словата на папирус
и монумента от издялан камък
А тази вечер думите не идват.
И болката се смесва с друго нещо.
Към залеза – в горящите одежди –
политат мислите като молитва.
За тях и себе си не съжалявам.
На образа в неоживели щрихи
контурите се сливат. Става тихо.
И здрачът безпощадно се сгъстява.
Обвити в лепкав зной, лицата жълти
на призрачни прозорци трепкат в мрака.
Преди да са угаснали, разбирам –
душите са и факлите безсмъртни,
огрявали словата на папирус
и монумента от издялан камък
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Любен Стефанов Всички права запазени
