1 may 2007, 10:36

Факт 2

Poesía

823 0 2

ФАКТ

Единствен верен ми остана
този бял посмачкан лист
и нему силно се надявам
да запази спомена ми чист.

Душата ми самотна се терзае,
че няма със кого да сподели
сърдечни болки и неволи
без после силно да я заболи.

Душа открита и готова
всекиму на помощ да се притече,
за общо благо и обнова
с добро през болка да го изведе.

Но немощна остава си накрая
сама пред хорската тълпа,
с молба единствена към ада или рая
да литне в безответната тъма.

2002 г., гр. Пловдив

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

SARNE42 (Елена Димова)

Благодаря ти Анета от името на Мария. Повечето от стихотворенията й са много тъжни.

2007-05-03T23:37:31+03:00
Aneta_kz (Анета)

Ах, че тъжно!

2007-05-03T23:20:28+03:00

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0