Niclen4eto (Мария Никленова)
39 9
1 may 2007, 10:36

Факт 2 

  Poesía
575 0 2

               ФАКТ

Единствен верен ми остана
този бял посмачкан лист
и нему силно се надявам
да запази спомена ми чист.


Душата ми самотна се терзае,
че няма със кого да сподели
сърдечни болки и неволи
без после силно да я заболи.


Душа открита и готова
всекиму на помощ да се притече,
за общо благо и обнова
с добро през болка да го изведе.


Но немощна остава си накрая
сама пред хорската тълпа,
с молба единствена към ада или рая
да литне в безответната тъма.

     2002 г., гр. Пловдив

© Мария Никленова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря ти Анета от името на Мария. Повечето от стихотворенията й са много тъжни.
  • Ах, че тъжно!
Propuestas
: ??:??