Факт 2

1 мая 2007 г., 10:36

Поэзия

576 0 2

ФАКТ

Единствен верен ми остана
този бял посмачкан лист
и нему силно се надявам
да запази спомена ми чист.

Душата ми самотна се терзае,
че няма със кого да сподели
сърдечни болки и неволи
без после силно да я заболи.

Душа открита и готова
всекиму на помощ да се притече,
за общо благо и обнова
с добро през болка да го изведе.

Но немощна остава си накрая
сама пред хорската тълпа,
с молба единствена към ада или рая
да литне в безответната тъма.

2002 г., гр. Пловдив

Факт 2

Свързани произведения

Комментарии

Предложения