May 1, 2007, 10:36 AM

Факт 2

Poetry

822 0 2

ФАКТ

Единствен верен ми остана
този бял посмачкан лист
и нему силно се надявам
да запази спомена ми чист.

Душата ми самотна се терзае,
че няма със кого да сподели
сърдечни болки и неволи
без после силно да я заболи.

Душа открита и готова
всекиму на помощ да се притече,
за общо благо и обнова
с добро през болка да го изведе.

Но немощна остава си накрая
сама пред хорската тълпа,
с молба единствена към ада или рая
да литне в безответната тъма.

2002 г., гр. Пловдив

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

SARNE42 (Елена Димова)

Благодаря ти Анета от името на Мария. Повечето от стихотворенията й са много тъжни.

2007-05-03T23:37:31+03:00
Aneta_kz (Анета)

Ах, че тъжно!

2007-05-03T23:20:28+03:00

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0