May 1, 2007, 10:36 AM

Факт 2

Poetry

819 0 2

ФАКТ

Единствен верен ми остана
този бял посмачкан лист
и нему силно се надявам
да запази спомена ми чист.

Душата ми самотна се терзае,
че няма със кого да сподели
сърдечни болки и неволи
без после силно да я заболи.

Душа открита и готова
всекиму на помощ да се притече,
за общо благо и обнова
с добро през болка да го изведе.

Но немощна остава си накрая
сама пред хорската тълпа,
с молба единствена към ада или рая
да литне в безответната тъма.

2002 г., гр. Пловдив

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

SARNE42 (Елена Димова)

Благодаря ти Анета от името на Мария. Повечето от стихотворенията й са много тъжни.

2007-05-03T23:37:31+03:00
Aneta_kz (Анета)

Ах, че тъжно!

2007-05-03T23:20:28+03:00

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0