Niclen4eto (Мария Никленова)
39 9
1.05.2007 г., 10:36 ч.

Факт 2 

  Поезия
577 0 2

               ФАКТ

Единствен верен ми остана
този бял посмачкан лист
и нему силно се надявам
да запази спомена ми чист.


Душата ми самотна се терзае,
че няма със кого да сподели
сърдечни болки и неволи
без после силно да я заболи.


Душа открита и готова
всекиму на помощ да се притече,
за общо благо и обнова
с добро през болка да го изведе.


Но немощна остава си накрая
сама пред хорската тълпа,
с молба единствена към ада или рая
да литне в безответната тъма.

     2002 г., гр. Пловдив

© Мария Никленова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря ти Анета от името на Мария. Повечето от стихотворенията й са много тъжни.
  • Ах, че тъжно!
Предложения
: ??:??