Факт
Младостта си отиде, старостта е в разгар.
Боже, колко смешна е мойта орис сега,
че душата е жива, още пълна с мечти;
че сърцето до лудост бие в мойте гърди;
че хорцето ме мами, но краката... Уви!
Кажете как с всичко това да се примиря,
как да укротя все още луда глава?!....
© Павлина Иванова Todos los derechos reservados
Душата най-добре знае ,трябва да я слушаме.
А тя винаги си остава млада.