27 mar 2011, 10:38

Фалш или самота?

  Poesía
1K 0 2

Фалш  печален  или мъчна самота?
Какъв е твоят избор в таз изкуствена игра?
Живот назаем прати слънце  вдън земя,
в час потаен, с чужда,  кървава следа.

Обичаш, знаем, горещ и тъмен ден.
В теб играе пламък несмутен.
Очи от грях, без жалост и надежда,
към гибел явна съвестта отвежда.

Цветя от зло даряваш за отплата
и криеш в шкафа за трупа лопата.
А всеки ден надничаш в зейналия ад
и хапваш, тъй спокойно, мойта обич за обяд.

А беше демон, влюбен в усмивката на цвете.
Тъй често, на шега, разказваше това.
Обичаше да знаеш, че всяка тъжна есен
ще грея над света ти, оплетен в лъжа.

Но всяко цвете вехне, кога се не полива
и всяка есен плаче с кървави листа,
щом вятърът обрули как тъжна самодива
последната ти маска, оставя тишина...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Есенна песен Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...