Фалшива ли ме искаш
756
0
1
Думите ти в празното до болка пълнолуние
при мен се връщат с виковете на стените
от ехото на моето безумие,
родено от нестихващата жажда на очите ми.
Да бъдат искрени, когато те обичат,
а не фалшиви, както ти поиска ,
да бягат, не, към теб да се затичат,
повяхнали да спират да отричат, че те искат.
Сърцето ми присъда да получи,
като престъпник, нарушил забрани,
ще блъска в мене сякаш със юмруци,
забравило за думи обещани.
И зад решетките на моята съдба
очите ми ще чакат 'слънце' тебе,
поне за миг да видят свойта светлина
очите ми, два стръка слънчогледи.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Донка Todos los derechos reservados
