Фалшива ли ме искаш
751
0
1
Думите ти в празното до болка пълнолуние
при мен се връщат с виковете на стените
от ехото на моето безумие,
родено от нестихващата жажда на очите ми.
Да бъдат искрени, когато те обичат,
а не фалшиви, както ти поиска ,
да бягат, не, към теб да се затичат,
повяхнали да спират да отричат, че те искат.
Сърцето ми присъда да получи,
като престъпник, нарушил забрани,
ще блъска в мене сякаш със юмруци,
забравило за думи обещани.
И зад решетките на моята съдба
очите ми ще чакат 'слънце' тебе,
поне за миг да видят свойта светлина
очите ми, два стръка слънчогледи.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Донка Всички права запазени
