25 nov 2009, 11:24

Фалшиво оповестяване

  Poesía » Otra
908 0 1

Оповести ме, ако искаш да раздираш

небето с празнична дъга

от ветровити опиати,

насъскали и кучета във тялото,

видели от екстаза на очите бялото.

 

Ако можех, бих се сторила невидима

и през всякакви пролуки

бих извайвала над злобата дъги

и после бих увивала със тях стрелите

завист, от която

невинните души тегобно просвистяват

от разнесени във въздуха

сгъстени с влага сплетени мъгли.

 

Провесили се в свода на безкрая

Повикали и духовете странни,

и пиперливо отчаяние на лудост.

Себеотрицание -

oбществено приета глупост.

 

Оповестяването трае дълго,

раздирането само кратък миг,

опиатите се губят във мъглите,

а ексатазът е прозрачен лик,

през който аз вменявам поглед

и с зениците на другата страна

оставям непристойните си мисли

в името на сринатата ни земя

с фалшиво припозната  стойност

със име: БГ простота.

 

24.11.2009

Ямбол

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мир Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • ... в най-простите неща се намира Смисълът, закодиран във Вселената... срината, но все още дишаща... Дъгоносна, привет!

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...