Оповести ме, ако искаш да раздираш

небето с празнична дъга

от ветровити опиати,

насъскали и кучета във тялото,

видели от екстаза на очите бялото.

Ако можех, бих се сторила невидима

и през всякакви пролуки

бих извайвала над злобата дъги

и после бих увивала със тях стрелите

завист, от която

невинните души тегобно просвистяват

от разнесени във въздуха

сгъстени с влага сплетени мъгли.

Провесили се в свода на безкрая

Повикали и духовете странни,

и пиперливо отчаяние на лудост.

Себеотрицание -

oбществено приета глупост.

Оповестяването трае дълго,

раздирането само кратък миг,

опиатите се губят във мъглите,

а ексатазът е прозрачен лик,

през който аз вменявам поглед

и с зениците на другата страна

оставям непристойните си мисли

в името на сринатата ни земя

с фалшиво припозната  стойност

със име: БГ простота.

24.11.2009

Ямбол