Barona38 (Ивайло Терзийски)
348 6640
2 ago 2012, 20:24

Фарът, който се присмиваше 

  Poesía » De amor
1168 0 13
                                                      на Мария Вергова
 
Когато залезът едва, едва
колчан с лъчи изстреля и отмина,
морето ме привика да ловя
светулки звездни в бездната му синя.
 
Додето по водата със нозе
преписвах чинно всички лунни гами,
една вълна се вдигна и въззе
на гребена си миг от младостта ми. 
 
Пак ме притегли погледът ти благ
и рокля на цветя -  престъпно къса.
И гларус изгладнял, се сетих как,
два облака със клюн ръждив разкъса.
 
И рукна дъжд, библейски при това.
Покрих гърба ти с дъх. И раменете.
"На плажа извънземни същества
се шляят - кулата в Бургас отчете.
 
А днес съм сам. И моля се дано
намеря стъпки в пясъците сиви...
Подобно Луцифер с око едно
ме гледа фарът. И ми се присмива.
 
 
С пожелания за един хубав рожден ден - това е моят скромен дар за теб, Мария!

© Ивайло Терзийски Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Красиво е посвещението ти, Бароне!
  • Споделено! Поздрави!
  • Страхотно посвещение.Аплодисменти!
  • "Подобно Луцифер с око едно
    ме гледа фарът. И ми се присмива"

    ***
    Но фарът е с едно око – не вижда,
    че споменът е сбъдната реалност:
    отново разрушеното съзижда
    и краят се превръща пак в начало.

    И нека да се смее истерично,
    и ехото смеха му да повтаря.
    Не знае фарът в обич да се врича,
    затуй ревнува. И така догаря.

    Поздравления за рицарския жест, Ивайло!
    Наздраве, Мария!
  • Вълшебно е!
  • Аплодисменти за музата и автора!
  • Чудесно посвещение!
  • Чудесен подарък!
    Поздрав и за двамата!
  • !!!
  • Страхотен подарък!Очарователен стих!
  • :P

    Какво излъчване, какви очи!
    Изящен профил и анфас!
    (Тук фарът едоок да замълчи)
    Дори не съм живял в Бургас.

    Но тъй като не съм ласкател благ -
    от София съм скромен тип,
    без знатно потекло и без мерак
    на някакъв си там Едип...

    обади се и в мене мъжки бяс
    и думи няма да пестя -
    обсеби ме момиче от Бургас,
    със къса рокля на цветя...

    Не ходя по вода (да пази Бог...)
    а крача старомодно тих,
    Но всяко хлътване е вир дълбок,
    спасение потърсих в стих.

    Но тук брегът обрасъл е с папур,
    и плахо зърнах две следи -
    изпразнил бе колчана си Амур
    без пропуск в моите гърди...
  • И от мен поздрав за двамата - наздраве!!!
    ((( )))
  • Стих създаващ картини и настроения!Хубав подарък.Поздрав за двама ви!
Propuestas
: ??:??