Фарът, който се присмиваше
на Мария Вергова
Когато залезът едва, едва
колчан с лъчи изстреля и отмина,
морето ме привика да ловя
светулки звездни в бездната му синя. Додето по водата със нозе
преписвах чинно всички лунни гами,
една вълна се вдигна и въззе
на гребена си миг от младостта ми.
Пак ме притегли погледът ти благ
и рокля на цветя - престъпно къса.
И гларус изгладнял, се сетих как,
два облака със клюн ръждив разкъса. И рукна дъжд, библейски при това.
Покрих гърба ти с дъх. И раменете.
"На плажа извънземни същества
се шляят - кулата в Бургас отчете. А днес съм сам. И моля се дано
намеря стъпки в пясъците сиви...
Подобно Луцифер с око едно
ме гледа фарът. И ми се присмива. С пожелания за един хубав рожден ден - това е моят скромен дар за теб, Мария!
колчан с лъчи изстреля и отмина,
морето ме привика да ловя
светулки звездни в бездната му синя. Додето по водата със нозе
преписвах чинно всички лунни гами,
една вълна се вдигна и въззе
на гребена си миг от младостта ми.
Пак ме притегли погледът ти благ
и рокля на цветя - престъпно къса.
И гларус изгладнял, се сетих как,
два облака със клюн ръждив разкъса. И рукна дъжд, библейски при това.
Покрих гърба ти с дъх. И раменете.
"На плажа извънземни същества
се шляят - кулата в Бургас отчете. А днес съм сам. И моля се дано
намеря стъпки в пясъците сиви...
Подобно Луцифер с око едно
ме гледа фарът. И ми се присмива. С пожелания за един хубав рожден ден - това е моят скромен дар за теб, Мария!
© Ивайло Терзийски All rights reserved.
