21 oct 2015, 20:53

Фашизмът стреля в гръб...

  Poesía » Civil
922 0 0

Фашизмът стреля в гръб...

Той винаги мирише-

заровен плитко труп

на някой "друг", "излишен".

 

Фашизмът-той е стръв

и с нещо си "над всичко"

вещае локви кръв

за всеки "чужд", "различен".

 

Фашизмът марширува,

отново е сред вас

и жадно търси  фюрера си...

 

Фашизмът -той е страх,

омраза и ... Парички,

изстискани от нас.

 

"С наZ или против наZ"?

Оставам  друг, различен,

не ще си правя пас,

 

".., защото се обичахме!"

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Кирил Ценев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...