4 feb 2019, 9:54

Фаталната

  Poesía
1.4K 14 19

Ех, тази чудна красавица,

дето акъла му взе!

Щом я превърна в избраница,

вече съня му отне.

 

Трепна тя два пъти с миглите

и във ума му влетя.

Друго не шета из мислите,

там е единствено Тя.

 

Влезе навътре под кожата,

с нокти и зъби се впи,

бързо запълни там зоната,

после в сърцето се скри.

 

Той пък забрави приятели,

партита, сладък живот…

Имаше рой обожателки.

Днес го зоват „идиот“.

 

 

Веси_Еси (Еси)

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Еси Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ти, Иржи! Напълно съм съгласна с теб.
  • Има и жени такива и мъже също,които забравят света зарад любимия/та/-Но дали това ще е завинаги?Защото фойерверките са краткотрайни светлини!
  • Благодаря на всички, приятели! Радвам се, че бяхте отново при мен! Коментарите ви са страхотни!
  • И ме усмихна, и ме замисли, Веси! Сърдечен поздрав!
  • Реалност, реалност... Всички да са щастливи - няма нещастен идиот...
    Хубаво...

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...