4.02.2019 г., 9:54

Фаталната

1.4K 14 19

Ех, тази чудна красавица,

дето акъла му взе!

Щом я превърна в избраница,

вече съня му отне.

 

Трепна тя два пъти с миглите

и във ума му влетя.

Друго не шета из мислите,

там е единствено Тя.

 

Влезе навътре под кожата,

с нокти и зъби се впи,

бързо запълни там зоната,

после в сърцето се скри.

 

Той пък забрави приятели,

партита, сладък живот…

Имаше рой обожателки.

Днес го зоват „идиот“.

 

 

Веси_Еси (Еси)

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Еси Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ти, Иржи! Напълно съм съгласна с теб.
  • Има и жени такива и мъже също,които забравят света зарад любимия/та/-Но дали това ще е завинаги?Защото фойерверките са краткотрайни светлини!
  • Благодаря на всички, приятели! Радвам се, че бяхте отново при мен! Коментарите ви са страхотни!
  • И ме усмихна, и ме замисли, Веси! Сърдечен поздрав!
  • Реалност, реалност... Всички да са щастливи - няма нещастен идиот...
    Хубаво...

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...