30 ago 2022, 20:10

Фаталната жена

1.8K 2 2

Фаталната жена

 

Тя може да не е божествено красива,

дори със земна красота да не блести,

но крие в себе си онази прелест дива,

която кара мъжкото сърце да затупти.

 

Тя винаги е съблазнителна и мила.

Проявите на благородство у мъжа цени.

Ухажванията приема търпеливо,

но грубост и насилие не ще прости.

 

Дори и да не бъдеш склонен към романи

и да не си робувал сляпо на жени,

бъди уверен, че и с принципи отбрани

не си предпазен от властта ѝ ти.

 

Тя неусетно бързо мисълта ти обладава,

макар да си се смятал несмутим.

Чувства угаснали от тлееща жарава,

разпалва в огън буен и неугасим.

 

Както след горския пожар угасналото пепелище

остава много дни да тлее и искри,

така при любовта фатална множество са дните,

душата обгорена раните да заличи.

 

Дали девица изкушена в минали животи,

обзета от злощастното желание за мъст,

сдобила се с чаровен магнетизъм

неустоимо запленява всеки срещнат мъж?

 

Или богиня - вездесъща и красива,

с кармичен дълг пред своята съдба,

във земен облик се е въплътила

да всява смут във мъжките сърца?

 

Така фаталната жена с омайна сила

и скрита власт, що пламенно зове,

макар и тя самата да не е щастлива

неумолимо покорява множество мъже.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Никола Берчев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Ох! Сега всички мили, благородни и ненадарени със земна красота жени, ще се припознаят като фатални. Няма лошо. Макар това стихо да е леко подвеждащо, защото подозирам, че дори авторът не познава истинска такава. Не му и пожелавам.
  • Харесах.

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....