30.08.2022 г., 20:10

Фаталната жена

1.8K 2 2

Фаталната жена

 

Тя може да не е божествено красива,

дори със земна красота да не блести,

но крие в себе си онази прелест дива,

която кара мъжкото сърце да затупти.

 

Тя винаги е съблазнителна и мила.

Проявите на благородство у мъжа цени.

Ухажванията приема търпеливо,

но грубост и насилие не ще прости.

 

Дори и да не бъдеш склонен към романи

и да не си робувал сляпо на жени,

бъди уверен, че и с принципи отбрани

не си предпазен от властта ѝ ти.

 

Тя неусетно бързо мисълта ти обладава,

макар да си се смятал несмутим.

Чувства угаснали от тлееща жарава,

разпалва в огън буен и неугасим.

 

Както след горския пожар угасналото пепелище

остава много дни да тлее и искри,

така при любовта фатална множество са дните,

душата обгорена раните да заличи.

 

Дали девица изкушена в минали животи,

обзета от злощастното желание за мъст,

сдобила се с чаровен магнетизъм

неустоимо запленява всеки срещнат мъж?

 

Или богиня - вездесъща и красива,

с кармичен дълг пред своята съдба,

във земен облик се е въплътила

да всява смут във мъжките сърца?

 

Така фаталната жена с омайна сила

и скрита власт, що пламенно зове,

макар и тя самата да не е щастлива

неумолимо покорява множество мъже.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Никола Берчев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Ох! Сега всички мили, благородни и ненадарени със земна красота жени, ще се припознаят като фатални. Няма лошо. Макар това стихо да е леко подвеждащо, защото подозирам, че дори авторът не познава истинска такава. Не му и пожелавам.
  • Харесах.

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...