31 mar 2009, 16:32

Фаталната жена

  Poesía
784 0 0

 

   Фаталната жена

------------------------------------------------

Обичах те, но бил съм сляп.

Ти празна си била!

Жена нещастна, изгорена,

с душа изпепелена!

В живота мир, покой,

любов и не нашла.

Жена объркана!

Фатална!

Обичаща, едва ли?

За обич ти не си родена,

родена си за мъжка плът.

Затова животът ти е празен,

затова нещастна си сега!

А мен не ме мисли,

аз имам своите дни -

мисия, полет и мечти.

Мисли за идващите твои дни.

Живота си в ред сложи,

но нещичко от "АЗ-а" промени.

Че чакат те самотни

и нещастни бъднини!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Димитър Митов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...