Mar 31, 2009, 4:32 PM

Фаталната жена

  Poetry
779 0 0

 

   Фаталната жена

------------------------------------------------

Обичах те, но бил съм сляп.

Ти празна си била!

Жена нещастна, изгорена,

с душа изпепелена!

В живота мир, покой,

любов и не нашла.

Жена объркана!

Фатална!

Обичаща, едва ли?

За обич ти не си родена,

родена си за мъжка плът.

Затова животът ти е празен,

затова нещастна си сега!

А мен не ме мисли,

аз имам своите дни -

мисия, полет и мечти.

Мисли за идващите твои дни.

Живота си в ред сложи,

но нещичко от "АЗ-а" промени.

Че чакат те самотни

и нещастни бъднини!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Димитър Митов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...