6 jun 2018, 1:36

************

  Poesía
795 0 1

 

Прокоба съпътства моя ден.

Всеки миг някой бяга от мен.

Друг сочи ме с пръст,

плюе ме без свян.

 

Приятел от мен се отрича,

гони ме със своето мълчание.

Сякаш от зараза се пази

а е толкова далеч.

 

Всеки гвоздей забит в моето сърце.,

с цел, превръщаме в непотребна вещ.

Под това небе, пропито от злоба,

приятелят превръща се във враг.

 

Стена издига между нас,

гради интрига след интрига.

Симулира и без страх от бога,

превръща приятелството ни във  фарс.

 

Момчето продължава своята игра,

избрал за спътник в живота голямата лъжа.

Часовникът на стената тихо отброява

нерадостния път до  ада.

 

Чувствам се  ненужна.
Светът с мен не свършва зная.

Но Господи не ме оставяй да сгреша.,

научиме да живея пак.

 

Днес смирено пак те славя,

искам твоята благословия.

Моля те прости ми

и от собствен грях пази ме.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© С. П. Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...