6 июн. 2018 г., 01:36

************

797 0 1

 

Прокоба съпътства моя ден.

Всеки миг някой бяга от мен.

Друг сочи ме с пръст,

плюе ме без свян.

 

Приятел от мен се отрича,

гони ме със своето мълчание.

Сякаш от зараза се пази

а е толкова далеч.

 

Всеки гвоздей забит в моето сърце.,

с цел, превръщаме в непотребна вещ.

Под това небе, пропито от злоба,

приятелят превръща се във враг.

 

Стена издига между нас,

гради интрига след интрига.

Симулира и без страх от бога,

превръща приятелството ни във  фарс.

 

Момчето продължава своята игра,

избрал за спътник в живота голямата лъжа.

Часовникът на стената тихо отброява

нерадостния път до  ада.

 

Чувствам се  ненужна.
Светът с мен не свършва зная.

Но Господи не ме оставяй да сгреша.,

научиме да живея пак.

 

Днес смирено пак те славя,

искам твоята благословия.

Моля те прости ми

и от собствен грях пази ме.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© С. П. Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...