Jun 6, 2018, 1:36 AM

************

  Poetry
793 0 1

 

Прокоба съпътства моя ден.

Всеки миг някой бяга от мен.

Друг сочи ме с пръст,

плюе ме без свян.

 

Приятел от мен се отрича,

гони ме със своето мълчание.

Сякаш от зараза се пази

а е толкова далеч.

 

Всеки гвоздей забит в моето сърце.,

с цел, превръщаме в непотребна вещ.

Под това небе, пропито от злоба,

приятелят превръща се във враг.

 

Стена издига между нас,

гради интрига след интрига.

Симулира и без страх от бога,

превръща приятелството ни във  фарс.

 

Момчето продължава своята игра,

избрал за спътник в живота голямата лъжа.

Часовникът на стената тихо отброява

нерадостния път до  ада.

 

Чувствам се  ненужна.
Светът с мен не свършва зная.

Но Господи не ме оставяй да сгреша.,

научиме да живея пак.

 

Днес смирено пак те славя,

искам твоята благословия.

Моля те прости ми

и от собствен грях пази ме.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© С. П. All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...