Прибрах се снощи от близка смърт уплашен
и заспах в леглото сам-самин и уморен...

Изведнъж ти до мене легна и хвана моята ръка...

Успокоих се аз и кротко двама с тебе
помълчахме в прегръдка нежна на нощта...

А на сутринта бях бодър, с нови сили,
защото имах си подкрепа...

... но уви, от теб дори и помен нямаше
и разбрах, че само гостенка била си в моя сън...

И така приемам равнодушно дните,
и силно искам вечно да заспя,
защото знам, че си моя още само в сънищата и в мечтите,
а с изгрева принадлежиш друг...