* * *
943
0
1
Прибрах се снощи от близка смърт уплашен
и заспах в леглото сам-самин и уморен...
Изведнъж ти до мене легна и хвана моята ръка...
Успокоих се аз и кротко двама с тебе
помълчахме в прегръдка нежна на нощта...
А на сутринта бях бодър, с нови сили,
защото имах си подкрепа...
... но уви, от теб дори и помен нямаше
и разбрах, че само гостенка била си в моя сън...
И така приемам равнодушно дните,
и силно искам вечно да заспя,
защото знам, че си моя още само в сънищата и в мечтите,
а с изгрева принадлежиш друг...
и заспах в леглото сам-самин и уморен...
Изведнъж ти до мене легна и хвана моята ръка...
Успокоих се аз и кротко двама с тебе
помълчахме в прегръдка нежна на нощта...
А на сутринта бях бодър, с нови сили,
защото имах си подкрепа...
... но уви, от теб дори и помен нямаше
и разбрах, че само гостенка била си в моя сън...
И така приемам равнодушно дните,
и силно искам вечно да заспя,
защото знам, че си моя още само в сънищата и в мечтите,
а с изгрева принадлежиш друг...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Цветомир Милошов Всички права запазени
