25 ene 2009, 22:37

* * * 

  Poesía » De amor
555 0 3
Поглед, затворен в рамка от мечти,
вятър лицето гали, нима това си ти,
загубила мисъл някъде там,
във вятъра скитникът вечно сам.

Усмивка ми носи, от тебе мисъл изгубена
и той като мене си проси усмивката влюбена,
минава през лицето ми и формата му приема,
до теб ще стигне на мене отливка,
и ще те целува жадно без почивка,
ето, връща се, носейки сладостта на твоята целувка.

И пак съм с теб, дори да те няма,
ела, неизвестна безкрайно красива,
и в душата ти аз ще напиша, безкрайно щастлива!

© Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • В скитането е омаята - дори да е мисловно!Хубав стих!Поздрав!
  • Добра идея има стихото! Сега, относно заглавието, на предния коментиращ бих казал, че едно произведение се крепи на хармонията между текстово и паратекстово равнище(заглавие, мото и т.н.). Така че всеки един елемент на творбата е важен, дори отсъствието му трябва да е с определена цел! Поздрав real_def!
  • Можеше да стане и сонет.Тъкмо щеше да има и заглавие. Но за мен важното е съдържанието, не заглавието.
Propuestas
: ??:??