Поглед, затворен в рамка от мечти,
вятър лицето гали, нима това си ти,
загубила мисъл някъде там,
във вятъра скитникът вечно сам.
Усмивка ми носи, от тебе мисъл изгубена
и той като мене си проси усмивката влюбена,
минава през лицето ми и формата му приема,
до теб ще стигне на мене отливка,
и ще те целува жадно без почивка,
ето, връща се, носейки сладостта на твоята целувка.
И пак съм с теб, дори да те няма,
ела, неизвестна безкрайно красива, ...