Jan 25, 2009, 10:37 PM

* * *

  Poetry » Love
917 0 3
Поглед, затворен в рамка от мечти,
вятър лицето гали, нима това си ти,
загубила мисъл някъде там, във вятъра скитникът вечно сам.

Усмивка ми носи, от тебе мисъл изгубена
и той като мене си проси усмивката влюбена,
минава през лицето ми и формата му приема,
до теб ще стигне на мене отливка,
и ще те целува жадно без почивка,
ето, връща се, носейки сладостта на твоята целувка.

И пак съм с теб, дори да те няма,
ела, неизвестна безкрайно красива,
и в душата ти аз ще напиша, безкрайно щастлива!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© All rights reserved.

Comments

Comments

  • В скитането е омаята - дори да е мисловно!Хубав стих!Поздрав!
  • Добра идея има стихото! Сега, относно заглавието, на предния коментиращ бих казал, че едно произведение се крепи на хармонията между текстово и паратекстово равнище(заглавие, мото и т.н.). Така че всеки един елемент на творбата е важен, дори отсъствието му трябва да е с определена цел! Поздрав real_def!
  • Можеше да стане и сонет.Тъкмо щеше да има и заглавие. Но за мен важното е съдържанието, не заглавието.

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...