* * * * *

14 may 2021, 7:26

Poesía » De amor

484 1 3

Отдавна вятъра гоня.
Вече години, години наред.
А дните сякаш от грозде се ронят
отвяти от него в миг и без чет.

Нощем ме топлят звездите
Денем соколът ми е верен другар
Но дори да живееш с орлите
Е тъжно да бъдеш самотен и стар.

Понякога искам да поговоря
(Ако е възможно със теб)
Да се посмеем или да поспорим
Да поделим филийката хлеб.

Вчера рисувах небето над нас
Но получи се сиво, сякаш вали.
Картина лишена от цвят и от страст
А небето по закон е красиво ...

Нали?

Нехайко

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.