* * * * *
Отдавна вятъра гоня.
Вече години, години наред.
А дните сякаш от грозде се ронят
отвяти от него в миг и без чет.
Нощем ме топлят звездите
Денем соколът ми е верен другар
Но дори да живееш с орлите
Е тъжно да бъдеш самотен и стар.
Понякога искам да поговоря
(Ако е възможно със теб)
Да се посмеем или да поспорим
Да поделим филийката хлеб.
Вчера рисувах небето над нас
Но получи се сиво, сякаш вали.
Картина лишена от цвят и от страст
А небето по закон е красиво ...
Нали?
Нехайко
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Николай Страхилов Todos los derechos reservados
