Отдавна вятъра гоня.
Вече години, години наред.
А дните сякаш от грозде се ронят
отвяти от него в миг и без чет.
Нощем ме топлят звездите
Денем соколът ми е верен другар
Но дори да живееш с орлите
Е тъжно да бъдеш самотен и стар.
Понякога искам да поговоря
(Ако е възможно със теб)
Да се посмеем или да поспорим
Да поделим филийката хлеб. ...