* * *
Като дете измъчено
във тъмното,
със бяла роба,
колене до брадата свити,
под нощницата,
в тъмното.
Във стаята –
трилистник,
който всъщност е четирилистник.
Смрачава се,
а в стаята е тъмно.
В очите ми е тъмно.
Бяла роба,
ръцете ми
прегръщат коленете.
Ах, кой ще ме прегърне?
Един четирилистник.
Бургас
05.09.2005 г.
© Авигея Давид Todos los derechos reservados