* * *
Като дете измъчено
във тъмното,
със бяла роба,
колене до брадата свити,
под нощницата,
в тъмното.
Във стаята –
трилистник,
който всъщност е четирилистник.
Смрачава се,
а в стаята е тъмно.
В очите ми е тъмно.
Бяла роба,
ръцете ми
прегръщат коленете.
Ах, кой ще ме прегърне?
Един четирилистник.
Бургас
05.09.2005 г.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Авигея Давид Все права защищены
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Для наилучшего опыта используйте наше мобильное приложение. Установите его из Google Play.
