8 may 2011, 16:43

* * * 

  Poesía » De amor
507 0 0

А беше страшна любов,

чак до костите стигна,

изпепеляваща докрай,

пронизваща сърцето.

 

А от теб сега дори следа

не остана, замина си,

остави мен и мойта душа

да се скита в пустота.

 

Ще те пазя в сърцето си

нощ и ден, макар и

мъката ми да не отихва.

 

Защото ти ми показа

какво е всъщност любовта.

© Василена Станчева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??