8 may 2011, 16:43

* * * 

  Poesía » De amor
539 0 0
А беше страшна любов,
чак до костите стигна,
изпепеляваща докрай,
пронизваща сърцето.
А от теб сега дори следа
не остана, замина си,
остави мен и мойта душа
да се скита в пустота.
Ще те пазя в сърцето си
нощ и ден, макар и
мъката ми да не отихва.
Защото ти ми показа ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Василена Станчева Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??