* * *
684
0
0
А беше страшна любов,
чак до костите стигна,
изпепеляваща докрай,
пронизваща сърцето.
А от теб сега дори следа
не остана, замина си,
остави мен и мойта душа
да се скита в пустота.
Ще те пазя в сърцето си
нощ и ден, макар и
мъката ми да не отихва.
Защото ти ми показа
какво е всъщност любовта.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Василена Станчева Todos los derechos reservados
