May 8, 2011, 4:43 PM

* * * 

  Poetry » Love
486 0 0

А беше страшна любов,

чак до костите стигна,

изпепеляваща докрай,

пронизваща сърцето.

 

А от теб сега дори следа

не остана, замина си,

остави мен и мойта душа

да се скита в пустота.

 

Ще те пазя в сърцето си

нощ и ден, макар и

мъката ми да не отихва.

 

Защото ти ми показа

какво е всъщност любовта.

© Василена Станчева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??