13 jul 2023, 8:40  

* * * 

  Poesía » Otra
347 5 4

В такава гъста тъмнина 

не бях замръквала отдавна.

Лежа на мократа земя

от страх, вървейки да не падна. 

Неназовими и далечни

са всички думи неразбрани.

Паля кибритените клечки...

Къде си, моя сляпа Вяра? 

Молитвата превръщам в плач.

Плачът изронва твоето име...

Такава гъста тъмнина...

И в нея с Теб ще се разминем.

© Павлина Соколова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??