13.07.2023 г., 8:40 ч.  

* * * 

  Поезия » Друга
228 5 4

В такава гъста тъмнина 

не бях замръквала отдавна.

Лежа на мократа земя

от страх, вървейки да не падна. 

Неназовими и далечни

са всички думи неразбрани.

Паля кибритените клечки...

Къде си, моя сляпа Вяра? 

Молитвата превръщам в плач.

Плачът изронва твоето име...

Такава гъста тъмнина...

И в нея с Теб ще се разминем.

© Павлина Соколова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??