В такава гъста тъмнина
не бях замръквала отдавна.
Лежа на мократа земя
от страх, вървейки да не падна.
Неназовими и далечни
са всички думи неразбрани.
Паля кибритените клечки...
Къде си, моя сляпа Вяра?
Молитвата превръщам в плач.
Плачът изронва твоето име...
Такава гъста тъмнина...
И в нея с Теб ще се разминем.
© Павлина Соколова Всички права запазени