9 ene 2018, 18:04  

Фееричен миг

  Poesía
1.2K 18 18

На Йо

 

Ръката ти единствено ме води към купола на бледите звезди.
Светът застива в кълбовидна маса, безмилостен и пепелявосив.
Усмивката ти тайнствена изгрява - луна от най-красивия ми блян.
Кажи ми - сън ли си така прекрасна?  Събудя ли се ще съм вечно сам!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Младен Мисана Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Велико , Vega !!! AVE !!!
  • Нека не е сън, а действителност!
  • Мммм...!!!
  • Очарователно посвещение! Адмирации!
  • Има сънища, в които ни се иска да останем. Това са онези сънища на реалността, които ни понасят към звездите....често този поглед е субективност, пристрастност, но когато се чувстваме щастливи-това има ли значение?

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...