2 jul 2007, 23:25

ФЕНИКС

  Poesía
1.4K 0 3

 

 

ФЕНИКС

 

Като феникс от руини

отново ще се възродя.

Ще си върна аз живота,

но няма да се променя.

 

Не могат разни лицемери

да диктуват моята съдба.

Не могат да променят мене.

Аз сама ще го реша!

 

Хора, престанете с поучения.

Спрете с мрънкане и злобен смях.

Ще си останете със намеренията,

които аз дори и не разбрах.

 

За мен най-важна е душата,

а вашата е в тъмнина.

За мен е център светлината

и към нея аз до днес вървя.

 

От вашите уж поучения

се разгаря огън нов.

И от него с вдъхновение

ще вървя по пътя си суров.

 

26.06.2007

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мириам Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Мерси
  • Актуално! Има хора, които се опитват да ни манипулират, напътстват, поучават и дирижират живота ни според тяхните представи!Борбата да отстояваме нашата истина е борба да запазим самите нас!
  • Поздравления за стиха!Браво и от мен!

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....