24 may 2008, 1:17

Феникс

  Poesía » Otra
1.1K 0 3

ФЕНИКС

Запалвам бледата свещица

в опит феникса да възродя.

Слушала съм аз легенди

за живот след пепелта.


Тъмно е и се страхувам,

ала нещо ме крепи.

Двете огнени крила блещукат

смело в моите мечти.


Подът е студен и влажен,

демони подскачат в сивите стени.

Свещта ми гасне, и усещам...

Фениксът в агония пищи.


Но ето – огнено кълбо!

Две пламнали от страст очи.

Перо от кръв в ръцете ми оставя,

свещта на вярата в сърцето ми гори.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Габи Кожухарова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...