ФЕНИКС
Запалвам бледата свещица
в опит феникса да възродя.
Слушала съм аз легенди
за живот след пепелта.
Тъмно е и се страхувам,
ала нещо ме крепи.
Двете огнени крила блещукат
смело в моите мечти.
Подът е студен и влажен,
демони подскачат в сивите стени.
Свещта ми гасне, и усещам...
Фениксът в агония пищи.
Но ето – огнено кълбо!
Две пламнали от страст очи.
Перо от кръв в ръцете ми оставя,
свещта на вярата в сърцето ми гори.
© Габи Кожухарова Все права защищены
с обич, Габи.