24.05.2008 г., 1:17 ч.

Феникс 

  Поезия » Друга
750 0 3

ФЕНИКС

Запалвам бледата свещица

в опит феникса да възродя.

Слушала съм аз легенди

за живот след пепелта.


Тъмно е и се страхувам,

ала нещо ме крепи.

Двете огнени крила блещукат

смело в моите мечти.


Подът е студен и влажен,

демони подскачат в сивите стени.

Свещта ми гасне, и усещам...

Фениксът в агония пищи.


Но ето – огнено кълбо!

Две пламнали от страст очи.

Перо от кръв в ръцете ми оставя,

свещта на вярата в сърцето ми гори.

© Габи Кожухарова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??