24.05.2008 г., 1:17

Феникс

1.1K 0 3

ФЕНИКС

Запалвам бледата свещица

в опит феникса да възродя.

Слушала съм аз легенди

за живот след пепелта.


Тъмно е и се страхувам,

ала нещо ме крепи.

Двете огнени крила блещукат

смело в моите мечти.


Подът е студен и влажен,

демони подскачат в сивите стени.

Свещта ми гасне, и усещам...

Фениксът в агония пищи.


Но ето – огнено кълбо!

Две пламнали от страст очи.

Перо от кръв в ръцете ми оставя,

свещта на вярата в сърцето ми гори.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Габи Кожухарова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...