ФЕНИКС
Запалвам бледата свещица
в опит феникса да възродя.
Слушала съм аз легенди
за живот след пепелта.
Тъмно е и се страхувам,
ала нещо ме крепи.
Двете огнени крила блещукат
смело в моите мечти.
Подът е студен и влажен,
демони подскачат в сивите стени.
Свещта ми гасне, и усещам...
Фениксът в агония пищи.
Но ето – огнено кълбо!
Две пламнали от страст очи.
Перо от кръв в ръцете ми оставя,
свещта на вярата в сърцето ми гори.
© Габи Кожухарова All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
