ФЕНИКС
Запалвам бледата свещица
в опит феникса да възродя.
Слушала съм аз легенди
за живот след пепелта.
Тъмно е и се страхувам,
ала нещо ме крепи.
Двете огнени крила блещукат
смело в моите мечти.
Подът е студен и влажен,
демони подскачат в сивите стени.
Свещта ми гасне, и усещам...
Фениксът в агония пищи.
Но ето – огнено кълбо!
Две пламнали от страст очи.
Перо от кръв в ръцете ми оставя,
свещта на вярата в сърцето ми гори.
© Габи Кожухарова All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
