19 jul 2014, 18:36

Феникс

  Poesía » Otra
639 0 0

Феникс

Огън гасне в моето сърце,
изгаря в пламък едно момче.
Лъжи и митове не иска то,
иска само да умре само.

Любовта била спасение, уви,
болка причинява, ти разбери.
Не всеки може да се отдаде
и своето сърце жертва да даде.

Сега в огъня изгарям аз,
доверие загубих, пас,
не искам вече болка да усетя,
не искам сълзите да са ми утеха.

Ще стана пепел и за миг,
без моето сърце ще бъда тих.
Смъртта аз не ще позная,
а само огъня ще опозная.

Интимната му негова целувка,
галещ с топлата милувка.
Близък, като ничия любов,
а начало на нов живот.

И в пепелта се чува плач,
сълзи са моя нов водач.
Прероден в пепел и в кръв,
в огън, устремен за стръв,

аз раждам се от болка и тъга,
проклятие на моята душа.
Като феникс в огън ще угасна
и в смъртта, сърцето ще зарасна.

Когато човек, болка не желае,
и любовта нигде не познае,
просто потърси в своята душа,
своята невидяна красота.
Всеки човек с нещо е красив,
просто в болката е скрит.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Йоан Александров Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...