Феникс

Огън гасне в моето сърце,
изгаря в пламък едно момче.
Лъжи и митове не иска то,
иска само да умре само.

Любовта била спасение, уви,
болка причинява, ти разбери.
Не всеки може да се отдаде
и своето сърце жертва да даде.

Сега в огъня изгарям аз,
доверие загубих, пас,
не искам вече болка да усетя,
не искам сълзите да са ми утеха.

Ще стана пепел и за миг,
без моето сърце ще бъда тих.
Смъртта аз не ще позная,
а само огъня ще опозная.

Интимната му негова целувка,
галещ с топлата милувка.
Близък, като ничия любов,
а начало на нов живот.

И в пепелта се чува плач,
сълзи са моя нов водач.
Прероден в пепел и в кръв,
в огън, устремен за стръв,

аз раждам се от болка и тъга,
проклятие на моята душа.
Като феникс в огън ще угасна
и в смъртта, сърцето ще зарасна.

Когато човек, болка не желае,
и любовта нигде не познае,
просто потърси в своята душа,
своята невидяна красота.
Всеки човек с нещо е красив,
просто в болката е скрит.