19.07.2014 г., 18:36

Феникс

634 0 0

Феникс

Огън гасне в моето сърце,
изгаря в пламък едно момче.
Лъжи и митове не иска то,
иска само да умре само.

Любовта била спасение, уви,
болка причинява, ти разбери.
Не всеки може да се отдаде
и своето сърце жертва да даде.

Сега в огъня изгарям аз,
доверие загубих, пас,
не искам вече болка да усетя,
не искам сълзите да са ми утеха.

Ще стана пепел и за миг,
без моето сърце ще бъда тих.
Смъртта аз не ще позная,
а само огъня ще опозная.

Интимната му негова целувка,
галещ с топлата милувка.
Близък, като ничия любов,
а начало на нов живот.

И в пепелта се чува плач,
сълзи са моя нов водач.
Прероден в пепел и в кръв,
в огън, устремен за стръв,

аз раждам се от болка и тъга,
проклятие на моята душа.
Като феникс в огън ще угасна
и в смъртта, сърцето ще зарасна.

Когато човек, болка не желае,
и любовта нигде не познае,
просто потърси в своята душа,
своята невидяна красота.
Всеки човек с нещо е красив,
просто в болката е скрит.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Йоан Александров Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...