13 abr 2010, 21:46

Феникс

  Poesía » Otra
904 2 10

От пепелищата роден съм.

И нарекоха ме с много имена.

Но бог не съм. Не ми се кланяй

- изгарят просто моите крила...


В пустинята е моят "рай",

мой дом - Световното дърво.

Орисан да горя навеки,

начало нямам, нямам край.

 

Безсмъртието? Какъв ти дар?!

Поредната илюзия красива.

Безброй години вече гледам

как светът полека си отива

 

и как брат брата си убива...

А пък било "човешко да грешиш"!

Кратък е животът. Не забравяй

- от пепелта не ще го възродиш...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Александър Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...