13 апр. 2010 г., 21:46

Феникс

908 2 10

От пепелищата роден съм.

И нарекоха ме с много имена.

Но бог не съм. Не ми се кланяй

- изгарят просто моите крила...


В пустинята е моят "рай",

мой дом - Световното дърво.

Орисан да горя навеки,

начало нямам, нямам край.

 

Безсмъртието? Какъв ти дар?!

Поредната илюзия красива.

Безброй години вече гледам

как светът полека си отива

 

и как брат брата си убива...

А пък било "човешко да грешиш"!

Кратък е животът. Не забравяй

- от пепелта не ще го възродиш...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Александър Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...