13.04.2010 г., 21:46

Феникс

901 2 10

От пепелищата роден съм.

И нарекоха ме с много имена.

Но бог не съм. Не ми се кланяй

- изгарят просто моите крила...


В пустинята е моят "рай",

мой дом - Световното дърво.

Орисан да горя навеки,

начало нямам, нямам край.

 

Безсмъртието? Какъв ти дар?!

Поредната илюзия красива.

Безброй години вече гледам

как светът полека си отива

 

и как брат брата си убива...

А пък било "човешко да грешиш"!

Кратък е животът. Не забравяй

- от пепелта не ще го възродиш...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Александър Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...