Феникс

14 mar 2012, 11:31

Poesía » De amor

537 0 1

Вървя сред срутените кули

на нашия въздушен замък.

Сълза на устните ми пари,

сърцето ми - сменено с камък.

Крилата ми - пречупени и слаби,

очите ми - покрити с прах.

Ти без да искаш ме измами

и ми остави не любов, а страх.

И чувствам се така сама,

дори в прегръдките ти здрави,

прегръщайки се с пепелта,

в която ти ме изостави.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

lotos (Ирина Костова)

2012-03-14T17:29:12+02:00

Не е лошо като описание на емоция, но заглавието е подвеждащо.